На 05.11.2014г. в галерия Дебют в София беше открита
изложбата „От албума на майка ми“ на Спартак Дерменджиев. Както става ясно още от заглавието, основната тема на изложбата е майката на Спартак Дерменджиев – Лиляна Захова. Така претворена в рисунки и скулптури, Лиляна Захова излезна „на светло“ и стана публична личност.
И логично се появява въпросът : коя е Лиляна Захова?
Наистина ли е била толкова светла личност, каквато ни я представя авторът? Защото фактът, че тя е негова майка е едно дълбоко лично обстоятелство, а творецът трябва да носи и морална отговорност за правдивото представяне на изобразяваните от него личности.
Защото публичните личности са за публично обсъждане, а не за задължително одобрение под строй, както е било някога през комунизма.
Така че Спартак Дерменджиев би трябвало да е бил предварително наясно на какво подлага майка си, изкарвайки я по този начин „на светло“.
Лиляна Захова от Спартак Дерменджиев.
Защото Лиляна Захова далеч не е най-светлата личност, която да бъде легитимирана тепърва в обществото като някакъв идеал, а е просто една красива за известно време жена, съсипала не само един човешки живот.
Колкото до портретите – и Крум Дерменджиев е правил портрети на Лиляна Захова, но главният въпрос, който остава е – заслужаваше ли си ?
Майката на Спартак Дерменджиев объркала живота на всички.
„Война до последна капка кръв!“ са били думите на Лиляна Захова, след като научава, че не е била първата жена в живота на Крум Дерменджиев и че той е имал дете от първата си съпруга от Русе – Иванка, което дете е кръстил с нейното име – Лиляна, по времето когато е бил още беден и тя не му е обръщала внимание.
Съперничеството на Лиляна Захова срещу Лиляна Дерменджиева завършва със смърт.
Изложбата на Спартак Дерменджиев прилича повече на индулгенция и демагогия, отколкото на реалистично представяне на фактите и за това свидетелстват думите на Спартак Дерменджиев на откриването на изложбата: „Всичко, хубаво което имам, имам го от майка си! А лошото… лошото е от сатаната.“
Но най-дълбоко критата тайна на състоялата се изложба на Спартак Дерменджиев е, че Лиляна Захова е виновна за смъртта на първородното дете на скулптора Крум Дерменджиев, кръстено на нея – също Лиляна. Нима има нещо хубаво в това?!!
Печатен препис на ръкописа на Крум Дерменджиев относно починалото момиче, дъщеря му Лиляна Дерменджиева.:
„Другия въпрос е за дъщеря ми Боркиня, направена й била черна магия и страдала много !.. Да говоря с Юли. Магията да страдаме всички поотделно ни направи майка й Лиляна Захова, още когато ме измами с къщата и прогони момичето /Лиляна Дерменджиева/. Щеше и то да си е живо, и децата от Лиляна Захова да са по-добре, да не кажа щастливи. Тя искаше да измами всички поради алчността си. Оттам дойдоха черните магии. И момичето почина преди много години. И родителите му починаха и да идва Боркиня и да ме пита за името на майка й е толкова глупаво, че не си струва да се говори.“ – Крум Дерменджиев.
Магия за взаимно нещастие направила Лиляна Захова на бившия си мъж, на децата си, но и на себе си. И не е нужно да вярвате в магии, защото това е крайнят резултат от поведението й.
Само, че цената за такава магия е това, че и самата Лиляна Захова умира нещастна и на инвалидна количка.
Един омагьосан кръг за векове напред, който се повтаря и в моделите на поведение на наследниците й.
Ето това е жестоката истина, която премълча Спартак Дерменджиев в изложбата за майка си.
Това е истината, скрита зад идеализираните образи в изложбата на Спартак Дерменджиев.
Иронията на съдбата.
По ирония на съдбата са останали множество ръкописи, които описват болката, която е изпитвал Крум Дерменджиев – творец, който е бил подложен на нечуван терор, интриги, измами и накрая нечестен бракоразводен процес.
Причината за гнева на Лиляна Захова е, че е научила, че преди да се ожени за нея, Крум Дерменджиев е имал и друга жена, както и дете от нея кръстено също с името Лиляна.
Материално този факт с нищо не е заплашвал благополучието й, но истеричните й страхове я ръководят да натвори безброй глупости. Ревността е отрова.
Лиляна Захова принуждава Крум да си продаде вилата във Варна на безценица, а парите ги получава бащата на Лиляна Захова. Започва дело, принудително производство и се стига дотам Крум Дерменджиев да залага костюма си в заложна къща, за да изплаща сумите.
Ето каква е Лиляна Захова, описана през погледа на пострадалия от интригите й Крум Дерменджиев:
„02.01.1971г.
Един разговор със Спарто. Къде щях да бъда аз сега, ако не беше подлия удар на Захова.
Вместо да получа подкрепа в трудния път.
Освен външните неприятели, които са огромни политически и професионални лични.
Очаквах, че децата като пораснат ще ме разберат и ще се включат да ми помагат… Уви !!!“
Щастливи – за кратко, нещастни – за цял живот.
Такава е съдбата на семейството на Лиляна Захова и Крум Дерменджиев. И в случая парите не са били проблем. Напротив. Лиляна Захова се омъжва по сметка за Крум Дерменджиев, след като научава, че е забогатял много от направата на паметници и множеството статуетки, които произвеждал по това време.
За Лиляна Захова бракът е по сметка.
Преди това Лиляна Захова е познавала Крум Дерменджиев от ученическите години в Благоевград, но не го е вземала насериозно, защото е бил беден.
От своя страна Крум Дерменджиев е този, който я е харесвал повече, защото наистина е била изключително красива. Но както се оказва по-късно, тази красота е била за сметка на невъзможният й характер. След безброй истерии, скандали и изнудвачески ходове, Крум Дерменджиев подава молба за развод.
И се оженва повторно за друга жена, от който има също три деца и 15 години съвместен живот. Лиляна Захова обаче не се омъжва повторно след развода си с Крум Дерменджиев.
Характерът й вече е станал толкова невъзможен, че и след развода си с него, тя не може да започне нова връзка начисто, а продължава да води война, този път и чрез децата си срещу бившият си съпруг, с който отдавна са разведени. А както историята показва, след смъртта на Лиляна Захова и Крум Дерменджиев, щафетата е поета от техните деца и войната продължава.
Това което постига Лиляна Захова с гнева си, че не е била първата жена на Крум Дерменджиев, е че тя не остава и последната му жена, каквато е била досега. Крум Дерменджиев не е могъл да понесе факта, че собствената му жена ще започне да плете интриги и да тероризира първородната му дъщеря, която по това време е била студентка в Софийски университет.
Във войната на Лиляна Захова срещу дъщерята на Крум Дерменджиев е бил включен и нейният братовчед К.Карамфилов – осъждан за убийство и подходящ за целта на поръчката. Момичето е било причаквано след лекции, бито и насилвано по поръчка на Лиляна Захова, за да не бъдело един ден наследник на Крум Дерменджиев наравно с нейните деца. Нейният приятел, също студент, не е бил наблизо, за да я защити. Фактът, че е била бременна обаче се оказва фатален.
Писмената молба за помощ и защита на първородната дъщеря на Крум Дерменджиев – Лиляна Дерменджиева срещу насилника й К.Карамфилов, можете да прочетете – ето тук.
След един такъв уличен побой се налага да направи аборт. В болницата спасяват живота й, но усложненията от побоя вече са били налице и след известно време тя умира. Крум Дерменджиев не е успял да предпази дъщеря си Лиляна Дерменджиева от атаките на съпругата си Лиляна Захова, за които е получавал сведения и когато тя умира е бил сринат психически от чувство за вина. Решава, че повече не може да живее под един покрив с жена, способна на такава жестокост и подава молба за развод.
Подробности свързани с живота на първородната дъщеря на Крум Дерменджиев, тероризирана от Лиляна Захова, можете да прочетете – тук.
По-късно Крум Дерменджиев коментира случилото се между тях с думите : „Само аз си знам как съм се съвзел след подлия удар на Захова…“
още по темата:
Разказ за една дълго укривана история.
Пострадалият от интригите на Лиляна Захова – Крум Дерменджиев.
Идеализираната Лиляна Захова. 